Пушенето на наргиле не е само силно дърпане за повече дим или новата мода при младите. Това е ритуал за душата, съдържащ в себе си голяма история. Наргилето е използвано в продължение на векове и до днес. Представяте ли си, че първите подобни прибори са се правели от подръчни средства – на островите са използвали кокосови орехи, а за маркуч – куха тръстика, в равнинните местности ролята на основна част на наргилето изпълнявала тиква.

Има две основни идеи/теории за началото на тази вечна култура и изкуство.

Някои казват, че първите наргилета са били измислени в Индия преди около 500 години. Доказателство за това включва използването на думата HOOKAH (едно от наименованията му и до ден днешен). Други теоретици твърдят, че наргилето произхожда от Персия, по-специално по времето на Сафевидската династия, датирана също преди около 500 години. От там то било взето на Изток до Индия преди разпространението му на други места по света. Доказателство за персийския произход идва от използването на персийската дума SHISHA, която означава стъклена купа. Освен това, в началото на XVI век персийски поет пише и поема за наргилето.
Вероятно никога няма да разберем откъде точно тръгва неговия „старт”, защото това ще е винаги противоречива теза, но пък много интересна, която ни учи на нови факти. Въпреки това трябва да сме благодарни и на Индия, и на Персия, защото са изобретили нещо чудесно за сетивата ни!
И до днес наргилето играе важна роля в културата на доста държави по света, най-вече в страните на неговите изобретатели, като навлиза трайно в битието им.